Национален парк „Кюре“ — една от стоте най-важни горски зони в Европа
На запад от черноморското крайбрежие на Турция, между реките Бартин и Кизилърмак, на дължина от 300 километра се простират планините Кюре — най-влажните и гористи в Западното Черноморие. През 2000 г. най-добрата им част беше поставена под охрана като Национален парк Куре (Küre Dağları Millî Parkı). Площта на парка е около 80 000 хектара, ядрото — 37 753 хектара; средната височина — 500 метра. Националният парк на планината Кюре е признат от WWF за една от 100-те горски „горещи точки“ в Европа, които се нуждаят от спешна защита, както и за единствената от 8-те критични природни зони в Турция, включена в европейския списък на 20-те най-уязвими природни територии. Тук живеят мечки и рисове, цъфтят 157 вида ендемични растения, а каньоните се простират на дълбочина от стотици метри.
История и произход на Националния парк „Кюре“
Интересът на международната природозащитна общност към планината Кюре се прояви още през 1988 г., когато WWF включи този район в списъка на приоритетните за опазване. Тогава започна разработването на концепция за защита на територията. През 90-те години дейността на минните и кариерните предприятия, както и изсичането на горите за селскостопански земи, нанесоха сериозни щети на региона — именно заплахата от унищожение доведе до активизиране на природозащитните усилия.
През 1998–2000 г. Министерството на горите на Турция, с подкрепата на ПРООН и ФАО на ООН, реализира проект за управление на националните паркове и опазване на биоразнообразието. Резултатът беше официалното създаване на Национален парк „Кюре Даглари“ на 7 юли 2000 г. Паркът обхваща районите Пинарбаши, Чиде, Шенпазар, Аздавай, Куруджашиле, Улус и Амасра в провинциите Кастамону и Бартин. Същата година в дневния ред на Турция официално се появи концепцията за буферна зона около защитените територии.
През 2001 г. в Пинарбаши е открит Екотуристически център — тук са преминали обучение 20 местни природозащитни водачи. През 2002 г. са издадени екотуристически карти, а от 2001 до 2006 г. сред местните общини са проведени кампании за устойчиво използване на горите. Екотуризмът създаде нови работни места – особено за жени, горски пазачи и безработна младеж. През април 2012 г. паркът получи сертификат от PAN Parks – Мрежата на защитените територии в Европа.
Природни зони и забележителности
Ключовата дума за разбирането на планината Кюре е „влажност“. Западната част на Черноморските планини получава едно от най-високите годишни количества валежи в Турция; в съчетание с варовиковия релеф това е създало екосистема от каньони, пещери и реликтни гори.
Каньони: Хорма, Вала, Чатак, Айдос
Четирите основни каньона на парка – Хорма, Вала, Чатак и Айдос – образуват уникална екосистема. Каньонът Вала се отличава със стени с височина над 1 000 метра и силни бурни ветрове, което го прави едно от най-труднодостъпните места. Каньоните прорязват карстовия ландшафт, създавайки тесни коридори с вертикални варовикови стени, в подножието на които тече планински поток. Каньонингът тук изисква специално оборудване и опитен водач.
Пещерата Илгарини
Ilgarini Mağarası е една от най-дълбоките пещери в Турция. Входът към нея е огромен, общата дължина е 850 метра, а дълбочината – 250 метра. Последните два часа от подхода към пещерата преминават през стръмен, влажен и девствен гора. Посещението е възможно само с местен водач. При входа са запазени руините на малко селище (около 10 къщи), датиращо вероятно от византийския период, и водни цистерни.
Гори: пет височинни зони
Черноморските гори на Кюре се разделят на пет височинни пояса. Към брега — маслини, касис, кестени, дива ягода, кримска бор. По-нагоре — смесени гори с преобладаване на ела, бук, клен. Колкото по-високо, толкова по-често се срещат девствени стари насаждения — именно тях наричат „old-growth forest formations“. За рускоговорящия пътешественик: подобна многоярусна структура на гората е позната от Кавказ, но флората на Кюре е самостоятелна и по-богата на ендемити.
Фауна и екотуризъм
В парка обитават 48 от 160 вида бозайници в Турция: кафява мечка, косула, дива свиня, видра, вълк (наскоро отново са забелязани следи), рис. През 1999 г. тук бяха реинтродуцирани червените елени — вид, напълно изчезнал в Анадола през 50-те години на миналия век. Достъпни видове активен туризъм: наблюдение на дивата природа, пешеходни маршрути (трекинг и хайкинг), конни разходки, планинско колоездене, спелеология, каньонинг, скално катерене.
Интересни факти и легенди
- Планината Кюре е единствената от 8-те критични природни зони в Турция, включена в европейския списък на 20-те най-застрашени природни територии, съставен през 90-те години.
- През 1999 г. в парка са доведени червени елени от Болу — вид, изчезнал в дивата природа на Анадола през 50-те години; днес популацията се възстановява.
- В планината Кюре са регистрирани 157 вида ендемични растения, от които 59 са включени в Червения списък; нов вид — Abant Kazgagası — беше идентифициран наскоро и увеличи общия брой на ендемиците до 158.
- Пещерата Илгарини с дълбочина 250 метра е една от най-дълбоките в Турция; при входа ѝ са запазени руини от селище от византийския период, които са пострадали от търсачи на съкровища.
- Паркът получи сертификат PAN Parks през 2012 г. — първият в Турция, което свидетелства за съответствие с международните стандарти за управление на защитени територии.
Как да стигнете
Националният парк на планината Кюре обхваща няколко района в провинциите Кастамону и Бартин. Най-близките големи летища са Кастамону (KFS) и Зонгулдак (ONQ); от Истанбул до двете се лети около 1–1,5 часа. От Истанбул с автобус до Кастамону — около 4 часа, до Бартин — около 4,5 часа. Влизането в парка е възможно през няколко входа; най-удобно е през Пинарбаши (екотуристически център) или през Амасра.
Амасра — живописно черноморско градче с пристанище, историческа крепост и няколко хотела — идеална база за еднодневни излети в парка. От Кастамону до входа на парка в района на Пинарбаши — около 50 км. За повечето маршрути (особено каньонинг и Илгарини) е необходим водач: резервирайте предварително чрез Екотуристическия център в Пинарбаши или местните туристически агенции в Кастамону.
Съвети за пътешественика
Най-доброто време за парка е май–октомври. През май планинските ливади са в разцвет и реките са пълноводни, през юни–август времето е подходящо за трекинг; през есента (септември–октомври) горите се оцветяват в златисто и червеникаво — едно от най-красивите зрелища в Черноморския регион. През зимата част от пътищата са непроходими заради снега.
За пешеходните маршрути са необходими трекинг обувки с грайфер: в гората и край каньоните често е влажно. За каньонинг и спелеология — специално оборудване, което може да се наеме в Пинарбаши или чрез гидове. Телефонната връзка в долините е ненадеждна — задължителни са офлайн картите. От Кастамону до парка няма редовен обществен транспорт – необходим е автомобил или организирана екскурзия. В селата около парка туристите се настаняват в семейни пансиони (пансион) – традиционен формат за турския екотуризъм с домашно приготвена храна и познания за местността.
Паркът се съчетава добре с посещение на Амасра (ЮНЕСКО, историческа крепост и плажове) и Инеболу (античния Абонотих). Национален парк Куре — за тези, които търсят в Турция не плаж и руини, а истинска дива гора, където кафявата мечка оставя следи в калта, а каньонът се разкрива като внезапна пропаст зад завоя на пътеката.